Костадин Чакъров е председател на ЦК на Съюза на комунистите в България и политически съветник на Тодор Живков и дъщеря му Людмила до 10 ноември 1989 г. Юрист по образование, преди промените последователно е първи секретар на ДКМС в родния си град Пловдив, съветник в апарата на Държавния съвет, заместник-завеждащ икономическия отдел на ЦК на БКП. Автор е на книгите „Вторият етаж” и „Нашествието на демократите”. 103-годишнината от рождението на бившия Първи, която се навърши на 7 септември, бе повод наш репортер да потърси последователя и ревностен защитник на Живковите идеи и чистия комунизъм. Другарят Чакъров се съгласи да даде ексклузивно интервю за вестника на народа, в което прави анализ на изминалите 25 години от падането на социалистическия строй, разкрива любопитни факти за комунистическата власт и изказва своите виждания за бъдещето на България.
- Смятам, че богинята на справедливостта – историята, си казва думата и историческата оценка за неговото дело става все по-ярка, а неговото присъствие в изживения живот на държавата се чувства все повече… Ето, предстоят избори и моята оценка е, че те ще тръгнат под знака на това, което ще решат чуждите столици. Навремето Димитър Благоев казваше: „75% от съдбата на България се решава от чужди столици и 25% от България”, т.е. в българската столица. Сега мисля, че процентът е много по-голям. Това, което става в Русия и Украйна, ще даде много голямо отражение, защото ние заехме позиция, която много трудно може да защити националните ни интереси. Загубихме най-важното, което ни поддържаше, и това бяха руските и арабските пазари - нашата структура на производство е ориентирана именно към тях. Без пари не може да се произвежда, а тогава едно общество не може да съществува. Така че нищо не могат да обещаят партиите на изборите освен вторични инструменти: данъци, такси, глоби и т. н. Но това не е икономика. Икономиката е да произведеш, продадеш и спечелиш. А къде да го продадем, като нямаме пазари? Eвропейските са затворени, те са високотехнологични, и нашето присъствие на тях може да е много малко. И тези избори ще бъдат на надвикване, на крясъци - да те хареса този и онзи. Българското общество не го чакат добри дни точно поради тази причина – че сме ударени фундаментално, в темела, в основите на държавата ни - базисното производство. Много е тежка перспективата…
- Да се върнем към времето на Тодор Живков. Какво се случи, че падна режимът?
- Да се върнем към времето на Тодор Живков. Какво се случи, че падна режимът?
- Какво се случи ли? Такава беше геополитическата ориентация. Българският народ много лековерно се довери, че Европа ще го храни, НАТО ще го брани, и предаде всички позиции, които имахме. Сега нямаме нито армия, нито сигурност... Всеки ден губим интелектуалния потенциал на нацията. 2 милиона души заминаха – висококвалифицирани, образовани… Преходът мина под знака на борба с комунизма и ченгетата, а за съжаление това не прави икономика. 25 години в България се издават крясъци и всеки се надпреварва да оправдава упадъка на държавата с комунистите и ченгетата. Извинявам се, но ако сравним ситуацията за същия период от 25 години, след 9 септември България имаше три металургични гиганта. Започна проектирането на рафинерия, на атомната електроцентрала, бяха построени десетки заводи, които осигуряваха работни места, имахме и позиции в международното разделение на труда. Всичко това се загуби и България пое по един абсолютно погрешен път - на едро, грубо политиканстване. Защото от Кръглата маса насам (на 3 януари – 15 май 1990 г., когато управляващите и опозицията се договарят как да бъде осъществен преходът към демокрация и пазарна икономика – б. а.) българският национален гений е впрегнат в саморазправа. Аз не познавам друг народ, който така да се самоунижава и самоунищожава! Всичко минава под знака на борбата и бандитската политика на прехода се оправдава, че се е борила с комунизма и посткомунизма.
А това просто осигури димна завеса на тези, които грабиха България
- Кои са те?
А това просто осигури димна завеса на тези, които грабиха България
- Кои са те?
- Грабеха я всички тези, които имаха банковата, пазарната и технологическата информация - хора от всички цветове и бои. България беше съвършено съзнателно разграбена и разбита от едни момчета, които дойдоха със съмнителни дипломи от още по-съмнителни институти и центрове. Но със самочувствие. А българинът е страхлив и се свива. И точно затова беше възседнат от една политико-криминална банда, която вместо да служи на България, си послужи с бойни антикомунистически викове, с които фактически разстреля България. Това се случи за тези 25 години. И лошото е, че продължава…
- Какво ще кажете за икономическата разработка за прехода на България към пазарна икономика, известна като плана „Ран – Ът”?
- Какво ще кажете за икономическата разработка за прехода на България към пазарна икономика, известна като плана „Ран – Ът”?
- Вижте, тези дни пак слушах господин Ран (Ричард Ран – известен в България американски икономист заради изготвената под негово ръководство национална стратегия за преход към пазарно стопанство - б. а.). Такава наглост и такава брутална позиция кой може да изтърпи?! Той постанови за една година по програмата му да бъдат продадени 2000 предприятия. Аз съм свидетел на това нещо. Тогава говорих с Андрей Луканов и му казах, че за една година не могат да се съберат фактурите на едно предприятие, камо ли да се продаде. И на въпроса защо беше разпродадено всичко Ран нагло заяви, че по този начин „успяхме да се справим с комунизма, защото този народ нямаше права, не можеше да се сдружава“. Аз искам да попитам този брутален господин какво значи права?! Българинът имаше работа – неограничена, имаше неограничен достъп до лекар, до образование, култура, абсолютна сигурност за своето имущество, здраве и живот! Е, искам да попитам всички дърдорковци какво друго са правата на човека освен всички тези неща, които изброих?! Че вече можеш да псуваш правителството? Ами псувай си го… Но сега не можеш да псуваш чорбаджията, защото ще ти набие шута. Сега е най-страшният контрол – икономическият, този на парите!
- Химера ли е демокрацията у нас?
- Химера ли е демокрацията у нас?
- Демокрацията винаги има материална основа. Когато няма - тя е някакво подобие, витринна демокрация.
Имаш го на витрината, но го нямаш на масата
Горе-долу по същата логика е сега и нашата пазарна икономика – всичко има по витрините: и поршета, и мерцедеси, и хайвер от белуга, и трюфели от Белгия, и т. н., но го нямаш на масата. Защото белгийските трюфели са 8000 лева за килограм, хайверът от белуга и той е толкова. Така че нашата философия тогава беше да го има не на витрината, а на масата. Като нямаш набор от гарантирани материални права, остава една формална демокрация, която донякъде напомня ситуацията в Англия през 18 – 19 век. Тогава е имало такива пародийни закони – на бедните и богатите еднакво се забранява да спят под мостовете на Темза. Та и нашата демокрация е такава – и на бедните, и на богатите еднакво се забранява да ровят в кофите за боклук... Пред закона всички сме равни, но това е формалната постановка. А на практика - неравенството ясно се вижда вътре в закона… За каква демокрация става въпрос, когато не можеш да си посрещнеш нуждите по изхранването, учителя, лекаря, тока, парното, водата, да отидеш на концерт и т.н. През Живково време имаше обществени фондове, с които се субсидираха транспорт, здравеопазване, хранене, изкуство и т. н. Ами например поддържаха се ниски цени, за да може българинът да има рационално хранене. Много пъти съм давал този пример, защото съм ходил да се разправям и с Тодор Живков – рибата, скумрията, беше между 60 стотинки и 1 лев, сега е 12 лева килограмът! И се сърдят защо били празни магазините. Ами празни бяха! Аз бях завеждащ директор в икономически отдел на ЦК на БКП по въпросите на социалната политика и ако Живков ми беше разрешил с един подпис, и щях да ги напълня магазините! Щях да задължа държавните органи да вдигнат цените и магазините веднага щяха да се напълнят. А тогава каквото се появеше, го вземаха веднага, защото бяхме оазис на ниски цени и всичко се изкупуваше незабавно.
- Като стана въпрос за Ричард Ран, има ли план за унищожение на България, както все по-често мнозина подозират?
Имаш го на витрината, но го нямаш на масата
Горе-долу по същата логика е сега и нашата пазарна икономика – всичко има по витрините: и поршета, и мерцедеси, и хайвер от белуга, и трюфели от Белгия, и т. н., но го нямаш на масата. Защото белгийските трюфели са 8000 лева за килограм, хайверът от белуга и той е толкова. Така че нашата философия тогава беше да го има не на витрината, а на масата. Като нямаш набор от гарантирани материални права, остава една формална демокрация, която донякъде напомня ситуацията в Англия през 18 – 19 век. Тогава е имало такива пародийни закони – на бедните и богатите еднакво се забранява да спят под мостовете на Темза. Та и нашата демокрация е такава – и на бедните, и на богатите еднакво се забранява да ровят в кофите за боклук... Пред закона всички сме равни, но това е формалната постановка. А на практика - неравенството ясно се вижда вътре в закона… За каква демокрация става въпрос, когато не можеш да си посрещнеш нуждите по изхранването, учителя, лекаря, тока, парното, водата, да отидеш на концерт и т.н. През Живково време имаше обществени фондове, с които се субсидираха транспорт, здравеопазване, хранене, изкуство и т. н. Ами например поддържаха се ниски цени, за да може българинът да има рационално хранене. Много пъти съм давал този пример, защото съм ходил да се разправям и с Тодор Живков – рибата, скумрията, беше между 60 стотинки и 1 лев, сега е 12 лева килограмът! И се сърдят защо били празни магазините. Ами празни бяха! Аз бях завеждащ директор в икономически отдел на ЦК на БКП по въпросите на социалната политика и ако Живков ми беше разрешил с един подпис, и щях да ги напълня магазините! Щях да задължа държавните органи да вдигнат цените и магазините веднага щяха да се напълнят. А тогава каквото се появеше, го вземаха веднага, защото бяхме оазис на ниски цени и всичко се изкупуваше незабавно.
- Като стана въпрос за Ричард Ран, има ли план за унищожение на България, както все по-често мнозина подозират?
- Не. Това е вулгарно и конспиративно. Но естествените закони са такива, че геноцидът не е, когато стреляш по някого, а когато го оставиш без лекарства, храна, работа, когато е в стресова ситуация и така смъртността се увеличава. Извинявам се, ще кажа някои погребални мисли, но България е в десетката в света по смъртност и на 210-о място по раждаемост. Но това не е защото някой е седнал да го изчислява и да го иска, а просто условията са такива. Колко хора са се самоубили през тези 25 години, знаете ли?
Около 23 000 – 24 000!
И не само по медицински показатели, а по социални – безработни, нещастни, болести, които не можеш да посрещаш, фалити и т н. България никога не е изживявала такъв тежък период и стрес! И въпреки това ние като народ проявяваме учудваща търпимост. Позволяваме една група хора да ни занимават със Сталин, Хитлер, комунизъм, фашизъм и т.н. А проблемите са такива, че се иска национално помирение - да погледнем много зряло на проблемите, а не да се мразим. Защото ние сега се раждаме в омраза и дишаме омраза. Разединени сме – по идеи, по възраст, по партийни пристрастия… Какво означава да имаш няколкостотин партии, няколко десетки хиляди неправителствени организации? Всички се ръфат като кучета, всички сме един катун леки жени, които се надвикват коя от коя е по-честна.
- Щом обаче говорите за геноцид, има ли някаква „инженерна мисъл“, която да е целяла българският народ да бъде докаран до положението, в което се намира?
Около 23 000 – 24 000!
И не само по медицински показатели, а по социални – безработни, нещастни, болести, които не можеш да посрещаш, фалити и т н. България никога не е изживявала такъв тежък период и стрес! И въпреки това ние като народ проявяваме учудваща търпимост. Позволяваме една група хора да ни занимават със Сталин, Хитлер, комунизъм, фашизъм и т.н. А проблемите са такива, че се иска национално помирение - да погледнем много зряло на проблемите, а не да се мразим. Защото ние сега се раждаме в омраза и дишаме омраза. Разединени сме – по идеи, по възраст, по партийни пристрастия… Какво означава да имаш няколкостотин партии, няколко десетки хиляди неправителствени организации? Всички се ръфат като кучета, всички сме един катун леки жени, които се надвикват коя от коя е по-честна.
- Щом обаче говорите за геноцид, има ли някаква „инженерна мисъл“, която да е целяла българският народ да бъде докаран до положението, в което се намира?
- Не, няма „инженерна мисъл“. Но според статистиката на демографите при тези условия последният българин ще се роди през 2134 година. Вътре в самата демографска структура ще настъпи тежка деформация, малцинствата ще бъдат преобладаващи - българинът не е така адаптивен, спасява се поединично. Ние нямаме никакви колективни форми да устоим… Как сме паднали под турско робство? Ами като идват османлиите, тук има 40 боляри, всеки от които воюва с другия. Удрят първия - вторият се радва; удрят втория - третият се радва. Сега ролята на тия боляри я изпълняват партиите. Те са готови на всякакво предателство – национално и социално, в името на власт и пари. А може да има разумна политика с една силна държава, едно силно национално стопанство, защото няма как да има щастлив народ без силна национална икономика. Затова и ние сме решили да участваме активно в коалицията „БСП - лява България”. И с новото ръководство на БСП най-сетне тези въпроси ще ги поставим с цялата острота, защото няма накъде да отстъпваме повече. Смятам, че с новия екип начело с Михаил Миков и групата около него, която е остра и няма да бъде емоционално изразена и страхлива, какъвто беше Сергей Станишев, ще може да се даде отпор още на тези избори.
- Но да се върнем пак назад във времето: какво се случи вътре в БКП, че строят рухна?
- Но да се върнем пак назад във времето: какво се случи вътре в БКП, че строят рухна?
- Ами какво се случи… комбинация. Първо повярваха в едни фалшиви лозунги – перестройки, общ дом, миражи… Че ни се отваря пътят и ще можем да ходим до Бъкингамския дворец, Версайския дворец, на почивка на Канарските острови – едни легенди. Нахлуха цели полкове от фалшиви, измислени специалисти и анализатори, в резултат на което зад всяка продажба имаше комисиона, а българинът стои и чака милост от някой друг. Не обвинявам този или онзи, а българския народ, който показа много ниски нива на гражданска смелост да защити своите права и интереси.
Всичко това, което го имаше, свърши – дадоха 110 милиарда индустриални активи
7 от които бяха в българското земеделие. Говоря за индустриалните – без земята, която нямаше цена, са 40 милиарда оборотни средства. Всичко това беше разградено, разграбено, разпродадено. Около 8500 фирми бяха от национално и местно значение и всичко това се разпродаде пред очите на българина. И нито един не каза: „Абе, чакай, бе, това е мое! Как го продавате?!”. Аргументът беше – трябва да влезем в Европа, в НАТО. И за да стане това, трябва да ги продадем. Е, извинявам се, но това е една много мръсна позиция и трябва да го напомним на Европа, защото тя също носи отговорност за тази демагогска линия, която се проведе. Но някой от това спечели, защото от всяка сделка имаше голяма комисиона. А българинът, залюлян на люлката, мислеше, че ще дойдат едни богати чичковци, които ще направят и нас богати. А те дойдоха, за да затворят предприятията и индустрията, за да не им бъдем конкуренти на пазара. И останаха само нискорангови търговски вериги. Взеха ни и консумативите: вода, ток, парно, банки – сладките неща от икономиката, и останалото го затриха.
- Къде отидоха парите?
Всичко това, което го имаше, свърши – дадоха 110 милиарда индустриални активи
7 от които бяха в българското земеделие. Говоря за индустриалните – без земята, която нямаше цена, са 40 милиарда оборотни средства. Всичко това беше разградено, разграбено, разпродадено. Около 8500 фирми бяха от национално и местно значение и всичко това се разпродаде пред очите на българина. И нито един не каза: „Абе, чакай, бе, това е мое! Как го продавате?!”. Аргументът беше – трябва да влезем в Европа, в НАТО. И за да стане това, трябва да ги продадем. Е, извинявам се, но това е една много мръсна позиция и трябва да го напомним на Европа, защото тя също носи отговорност за тази демагогска линия, която се проведе. Но някой от това спечели, защото от всяка сделка имаше голяма комисиона. А българинът, залюлян на люлката, мислеше, че ще дойдат едни богати чичковци, които ще направят и нас богати. А те дойдоха, за да затворят предприятията и индустрията, за да не им бъдем конкуренти на пазара. И останаха само нискорангови търговски вериги. Взеха ни и консумативите: вода, ток, парно, банки – сладките неща от икономиката, и останалото го затриха.
- Къде отидоха парите?
- Една част се скриха зад граница, друга превъртяха през земи, коли, скъпи имоти на Лазурния бряг, по Испания, по Италия и т. н.,а трета се крият по офшорни сметки. Например я ми кажете това, което се появи във вестниците и никой не му даде отговор – как Росен Плевнелиев има четири имения плюс офшорни сметки в Кипър? Политиците, които поставиха този въпрос, бързо го забравиха...
- Но не започва ли всичко от големите фигури в Политбюро, от ЦК на БКП?
- Но не започва ли всичко от големите фигури в Политбюро, от ЦК на БКП?
- Вижте, ние бяхме подложени на огромен натиск – и от Запад, и от Изток. Като от Изток беше още по-голям, тъй като Горбачов, Яковлев, Шеварднадзе и Елцин наложиха един режим на грабеж в Русия и той прескочи и в България. Така че ние нямахме нито една опорна точна в международен и в национален план.
Оттук нататък всеки се спасяваше индивидуално с грабеж
И мога да ви кажа, че ние имахме да получаваме 4 милиарда и половина долара за стока, изнесена на отложено плащане. Ирак имаха да ни връщат милиард и 500 милиона долара, Либия имаха 500 милиона, имахме милиард и 400 – 500 милиона на валутен резерв в швейцарски банки, имахме златен резерв и т. н. Сега кой го взе? Ами питайте тези, които управляваха след 10 ноември!...
- Кои по-конкретно?!
Оттук нататък всеки се спасяваше индивидуално с грабеж
И мога да ви кажа, че ние имахме да получаваме 4 милиарда и половина долара за стока, изнесена на отложено плащане. Ирак имаха да ни връщат милиард и 500 милиона долара, Либия имаха 500 милиона, имахме милиард и 400 – 500 милиона на валутен резерв в швейцарски банки, имахме златен резерв и т. н. Сега кой го взе? Ами питайте тези, които управляваха след 10 ноември!...
- Кои по-конкретно?!
- Ами вижте сега, Политбюро бяха хора не особено грамотни, незнаещи езици. Нито един от тях не можеше да се появи да води сделка. Те бяха неграмотни и в езиково, и в икономическо отношение. Но има един пласт - номенклатурен, външнотърговски, стопански, който влезе в съюз с демократите, които нахлуха, и там вече дойде големият удар… Ето, Соломон Паси опрости на Ирак милиард и 300 милиона след войната. Защо? Народът даде ли му съгласие?
- От алтруизъм ли го опрости Паси този дълг?
- От алтруизъм ли го опрости Паси този дълг?
- Разбира се, че не. Това го искаха САЩ и Европа, съюзниците. Защото Ирак трябваше да бъде подпомогнат. Сега обаче Паси може да си плаща тока и водата, а българинът да му мисли…
-А къде е валутният резерв на България?
-Той беше милиард и 300 милиона, които Живков от 80-а година ги събираше и ги къташе в чужда банка. А какво стана със златния резерв?!... Само един драстичен, брутален пример ще ви дам. Обади ми се от Лондон Огнян Дойнов. Приватизацията беше вече във вихъра си. И радостно ми казва: „Намерил съм американец, който е готов да даде 300 милиона за ЗЗУ-то в Стара Загора (Завод за запаметяващи устройства - б.а.). Един модерен завод на световно равнище. 300 милиона долара давал! И да съм им дадял контакт да преговаряме. Обадих се в Министерски съвет и те: „Е, сега с Огнян Дойнов ще работим…“. Нали, те – горди комунисти, как може с Дойнов да работят?! И знаете ли за колко беше продадено ЗЗУ-то? За 18 милиона долара. С рушвета - 19… Това е България…
Едно интервю на Орлин ФИЛИПОВСКИ
http://www.blitz.bg/
-А къде е валутният резерв на България?
-Той беше милиард и 300 милиона, които Живков от 80-а година ги събираше и ги къташе в чужда банка. А какво стана със златния резерв?!... Само един драстичен, брутален пример ще ви дам. Обади ми се от Лондон Огнян Дойнов. Приватизацията беше вече във вихъра си. И радостно ми казва: „Намерил съм американец, който е готов да даде 300 милиона за ЗЗУ-то в Стара Загора (Завод за запаметяващи устройства - б.а.). Един модерен завод на световно равнище. 300 милиона долара давал! И да съм им дадял контакт да преговаряме. Обадих се в Министерски съвет и те: „Е, сега с Огнян Дойнов ще работим…“. Нали, те – горди комунисти, как може с Дойнов да работят?! И знаете ли за колко беше продадено ЗЗУ-то? За 18 милиона долара. С рушвета - 19… Това е България…
Едно интервю на Орлин ФИЛИПОВСКИ
http://www.blitz.bg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар