Понеже няма официален отговор на въпросите зададени в предната публикация и единственото което получаваме като отговор от правителството е, че процеса за извличането на шистов газ е безопасен и е единствения начин да постигнем енергийна независимост което е пълна лъжа и заблуда, производството на шистов газ е екологично опасно и заменя енергийната зависимост от Русия със зависимост от САЩ като за постигането и се унищожава природата на България и земеделското производство в района както и възможното замърсяване на питейната вода в областите Разград, Силистра, Добрич, Шумен и Варна . Имаше много публикации, че ако не си за шистовия газ си за АЕЦ Белене което е потвърждение на двупосочния модел насаждан в България - Ако не е бяло то задължително е черно!!! В информационното пространство се тиражират само две опции или Шистов газ или АЕЦ Белене е аз искам да ви представя и други възможности които са конкретно свързани с района на „Блок 1 Нови пазар”, разположена на територията на областите Разград, Силистра, Добрич, Шумен и Варна.

Ще се спра на три опции за постигане на енергийна независимост които не само са екологично чисти и не застрашават природата и здравето на хората и не изискват големи капиталовложения и са икономически доказани и прилагани в редица страни в които нямат гениални политици като икономическия министър Трайчо Трайков и премиера Бойко Борисов.

Анаеробно разлагане - В природата съществува принцип за унищожаване на отпадъците и мъртвите растения и животни. Миниатюрни микроорганизми, наречени бактерии, осъществяват това разлагане или разграждане.Оборският тор и компостът също се получават чрез разграждане на органични вещества. Когато маса растителна или животинска материя и плевели умира или се разгражда на дъното на блато или плитка лагуна, можем да забележим издигането на мехурчета към повърхността на водата. Понякога тези мехурчета горят с пламък в здрача. Този феномен е известен и е озадачавал човека от много отдавна. Едва през последните 200 години учените разгадават тайната: това е процес на разграждане, който протича при липса на въздух (кислород). Газът, чието образуване първо е забелязано в блатисти местности, бил наречен и все още се нарича "блатен газ". Понастоящем е известно, че блатният газ е смес от метан (CH4) и въглероден диоксид (CO2); негово често употребявано име е "биогаз". Според документите биогазът е открит за първи път от Алесандро Волта през 1776 год., а Хъмфри Дейви пръв установява присъствието на възпламенимия газ метан в оборския тор през 1800 год. Технологията за научно оползотворяване на този газ от произволно биоразградимо (органично) вещество при изкуствено създадени условия се нарича "биогазова технология". Анаеробното разлагане, подобно на пиролизата, протича в отсъствието на въздух; в този случай обаче разграждането се дължи на бактерии, а не на високи температури. Процесът се осъществява в почти всяко биологично вещество, но благоприятни за него са топлите, влажни и разбира се безвъздушни условия. Той протича спонтанно в разлагаща се разстителност на дъното на водни басейни, като при това се отделя блатният газ, чиито мехурчета се издигат към повърхността и дори могат да се възпламенят. Анаеробното разлагане се осъществява и в ситуации, породени от човешка дейност. Примери за това са биогазът, който се отделя при концентрация на отходни води или оборски тор, и -сметищният газ Подробното химично описание на производството на биогаз и -сметищен газ е сложно; най-общо, органичните вещества се разграждат на захари от смесена популация от бактерии, а после и на различни киселини, които се разлагат, за да се получи окончателният газ. Инертната утайка, която остава, зависи от вида система и първоначалната суровина.

БИОГАЗ

Биогазът е ценно гориво, което в редица страни се произвежда в специално създадени разграждащи съоръжения, напълвани със суровина като тор или отходни води. Съоръженията варират по размери от един кубичен метър в малките домакински уреди до над хиляда куб. метра в големи комерсиални инсталации или земеделски цехове. Вкарването на суровина може да бъде непрестанно или на партиди, а разлагането може да трае за период от десет дни до няколко седмици. Самото действие на бактериите генерира топлина, но при студени климатични условия обикновено е нужно допълнително нагряване за поддържане на идеалната температура за процеса от поне 35 градуса Целзий; то трябва да бъде осигурено от биогаза. В екстремни случаи цялото количество газ може да се употреби за тази цел и макар тогава нетната произведена енергия да е нулева, централата може все още да изплати работата си чрез спестяване на изкопаемото гориво, което би било нужно за обработка на отпадъците. Добре поддържано разгражданщо съоръжение ще произвежда 200-400 m3 биогаз с СМЕТИЩЕН ГАЗ

Голяма част от обикновената домакинска смет - градските твърди отпадъци - е биологична материя и събирането й в сметища създава условия за анаеробно разлагане. Отделянето на метан от сметищата е факт, известен от десетилетия, и когато се установяват потенциалните опасности, са разработени системи за изгарянето му; чак през 70-те обаче се обръща сериозно внимание на идеята за използването на този "нежелан" продукт. Отпадъчните вещества на едно сметище са по-разнообразни, отколкото в разграждащо съоръжение за биогаз, а условията не са толкова влажни или топли, затова процесът е много по-бавен и отнема не седмици, а години. Крайният резултат, известен като -сметищен газ, отново е смес, състояща се главно от CH4 и CO2. На теория експлоатационният добив от добро сметище трябва да бъде в рамките на 150-300 m3 газ на тон смет, като 50-60% от обема му са метан. Това предполага обща енергия от 5-6 GJ на тон отпадъци, но на практика добивите са много по-ниски. Когато се изгражда сметище, след запълването му то се покрива със слой непропусклива глина или друг сходен материал, при което се получава среда, стимулураща анаеробното разграждане. Газът се събира чрез система от свързани надупчени тръби, заровени на дълбочина до 20 метра в сметта. На новите сметища тази система се изгражда преди началото на експлоатацията им, така че в едно добре конструрано сметище може да има няколко километра тръби, които помпят до 1000 m3 газ на час. Газът от сметищата все по-често се използва за производство на енергия. Повечето съоръжения работят с големи двигатели с вътрешно горене, като стандартните корабни двигатели. Те задвижват 500 kW генератори и са пригодени към типичните темпове на доставка на газ от порядъка на 10 GJ в час.

http://www.bioenergotech.com/NEW%20TECHNOLOGY/anaerobno.htm

Ето какво правят тези ''глупави'' политици в стани като Англия където вече забраниха проучването за Шистов газ. Съжалявам, че филма е на Английски.

Биогорива - Последното десетилетие е характерно с увеличеното потребление на суровина и енергетика. Годишното потребление на петрол е променливо о е пряко зависимо от световната икономическа конюктура. Дългосрочната прогноза допуска, че поради непрекъснатото нарастване на използването на полезните изкопаеми (газ, въглища,петрол) нараства и концентрацията на токсичните елементи в атмосферата.

Пренасочването към дизеловото гориво на автомобилен, речен, морски и железопътен транспорт води към увеличаване търсенето на този вид гориво. Това на свой ред води до търсене на алтернативни източници на енергия.

Една от насоките за решаване на посочените проблеми е усвояване на алтернативни възобновяеми източници на енергия. Най-перспективен нетрадиционен източник са растителни и животински мазнини, които могат да бъдат използвани за производство на био-дизелово гориво (био-дизел).

Био-дизел – това е нещо като метилов естер, имащ свойствата на гориво и е добиван чрез химическа реакция на растителните мазнини.

Известно е, че молекулите на мазнината състоят от т.нар. триглицериди: съединения на тривалентен спирт, глицерин с три вида мастни киселини.

За получаването на метилов естер, към растителното масло се добавя метанол в съотношение 9:1, както и малко количество катализатор основа. Всичко това с смесва в специални реактори при температура 60С и нормално налягане. В резултат на хим. Реакция първо се получава желаният метилов естер както и страничен продукт – глицерин, широко използван в фармацевтичната промишленост и производството на лакове и бои. Полученият естер се отличава с добра възпламеняемост и високо октаново число. Ако за обикновеното дизелово гориво е характерен показателят 50-52%, то метиловия естер е с показател 56-58% октана. Това позволява използването му за дизелови двигатели, без да са необходими допълнителни възпламеняеми вещества. Благодарение на това си свойство метилов естер добиван от растителни масла и мазнини е бил наречен био-дизел.

Освен високото октаново число био-горивото има и много други полезни свойства:

а) Растителен произход. Нека подчертаем, че био-дизелът няма специфичната миризма на гориво, и се произвежда от масло, суровина за което служат растенията, подобряващи структурният и химическият състав на почвата за насажденията.

б) Биологична безвредност. В сравнение с минералното масло, 1л от което може да замърси 1 млн. литра питейна вода и да доведе до гибелта на водната флора и фауна, био-дизелът, както сочат опитите, при попадане във вода не вреди нито на растенията нито на животните. Освен това, той се подлага на практически цялостно биологично разграждане: в почвата или водата микроорганизмите преработват за 28 дни 99% био-дизел, което позволява да се говори за минимизиране замърсяването на реки и езера при преминаването на водния транспорт към алтернативното гориво.

в) По-малко изхвърляния на СО 2 . При изгарянето на био-дизел се отделя същото количество въглероден диоксид, което растението (изходната суровина в производството на масло) е поело от атмосферата по време на растежа си. Но нека отбележим, че био-дизелът не може да бъде наречен екологически чист продукт, той просто дава по-малко изхвърляния на СО 2 в атмосферата.

г) Относително "чисто" гориво. В световната практика се лимитира редица компоненти на изгорелите газове между тях са: въглероден оксид СО, неизгорели въглеводороди СН, азотен окис NO и сажди.

д)Малко съдържание на сяра. Не е тайна, че изхвърлянията на вредните вещества могат да се сведат до минимум с помощта на катализатор – окислител, превръщащ въглеводородите и въглеродния окис в вода и въглероден двуокис. Но следва да отбележи че окислителят е чувствителен към присъствието на сяра в горивото, “отравяща” катализатора за дълъг период от време и довеждаща до увеличаване изхвърлянията на отпадъчните частици. Затова тук основна роля играе факторът, че био-дизелът в сравнение с минералният му аналог почти не съдържа сяра (< 0,001%, а минералният <0,2%).

е) Добри смазочни свойства. Известно е че ако от минералното дизелово гориво се премахнат серните съединения, то губи смазочните си свойства. Въпреки, че във био-дизела липсва сяра, той е характерен с добри смазочни показатели. Това се дължи на химическият състав и кислородно съдържание на био-дизел.

ж) Повишава живота на двигателя. При работа на двигателя с био-дизел едновременно се извършва смазването на буталата, в резултат на което се повишава живота на двигателя и на горивната помпа, средно с около 60%.

з) Висока температура на възпламеняемост. Още един технически показател към който биха проявили интерес, най вече организации, складиращи и транспортиращи ГСМ : точка на възпламеняване. При био-дизел тя превишава 100С което позволява био-дизелът да се нарече : “относително безопасно вещество”, но това не означава, че към него можем да се отнасяме не внимателно!

След био-дизел на второ място по значимост в производството се нарежда глицеринът. Глицеринът може да се използва в много направления.

Производствено очистен глицерин се използва за производство на технически миещи средства. След дълбоко почистване се получава фармацевтичен глицерин. Ако към техническия глицерин се прибави фосфорна киселина, се получават фосфорни торове, които се използват в селското стопанство.

По този начин може да се намали използването на вносни миещи средства и фосфорни торове.

От всичкото досега казано може да се направи следният извод: използването на растителни и животински мазнини дава възможност да се създаде във всяко голямо населено място, областен и районен център собствено производство за получаване на био-дизел и технически глицерин, ние вече сме започнали производството на необходимите мобилни инсталации за получаване на био-дизел и технически глицерин (МКПБ 1500тона, МКПБ 2500тона и МКПБ 5000тона - годишно).

Най подходящото разположение за този вид инсталации е в непосредствена близост до производителите на маслосъдържащи семена от растителен произход (рапичното семе, слънчоглед, царевица, соя и др.) това би повлияло на ценообразуването на био-дизела.

Ние сме се погрижили за всичките технически и технологични детайли. Предимствата за разполагане на производството в районите и в районните центрове: намаляване на транспортните разходи, малки енергийни и инвестиционни разходи, осигуряване на работни места в селскостопански региони.

Съществува възможността да се реализира концепцията “еко-гориво директно от полето”:

· получаване на рапичното семе; получаване на масло

· връщане на кюспе в фермерските стопанства, като хранителна добавка

· преработка на маслото в био-дизел в непосредствена близост до потребителя

· подобряването на еко-системата

· подобряване на икономическото състояние

· спестяване на транспортните разходи

· надеждна експлоатация на транспорта в летни и зимни условия

Там където, днес се използва течното гориво от техническия глицерин и био-дизел няма нужда от обикновено гориво.

Синтетичн природен газ (SNG)

Една от най-обещаващите технологии за биогорива от второ поколение - лигнинено- целулозната преработка – е вече добре развита. В ЕС са създадени три пилотни завода – в Швеция, Испания и Дания. Другите технологии за превръщане на биомаса втечни биогорива (BtL) включват биодизел Фишер-Тропш и био-ДМЕ (диметилов етер).

Демонстрационни заводи работят в Германия и в Швеция.

Синтетичният природен газ (SNG) може да се произвежда както от изкопаеми, така и от възобновяеми ресурси. Възобновяемият SNG има значителни преимущества за намаляване на въглеродния диоксид и може да представлява значителна крачка в разработването на други газообразни горива.Групата на високо равнище CARS 215 определи биогоривата от второ поколение катоособено обещаващи и препоръча да се окаже съществена подкрепа за тяхното разработване. Освен това групата направи заключение, че по-нататъшните политически стъпки следва да отчитат и отразяват различните ползи по отношение на промените в климата на различните технологии за биогорива и производствени процеси.

Подробен доклад за производството на Синтетичен природен газ (SNG) - Ангиски

http://www.nnfcc.co.uk/tools/review-of-technologies-for-gasification-of-biomass-and-wastes-nnfcc-09-008

Посочените по горе три метода за добиване на екологично чиста енергия и газ съвсем не изчерпват опциите за България а и са приложими както в промишлено производство така и в умален размер за чисто битово потребление и повечето от тези технологии датират от 1900 г, тези технологии се използват по света и единственото което е необходимо е политическо желание и изработване на проект за финансиране от ЕС, а производствени мощности могат да се закупят, ако ние не нямаме достатъчно кадърни инженери от редица производители по света. Изглежда чудесно нали, чиста енергия, работни места, допълнителни доходи за селското стопанство и животновъдството, енергийна независимост на България но както винаги има един малък проблем в правилните решения няма комисиони но в Шистовия газ има.

Подкрепете - Ние сме против Българският Чернобил - добива на шистов газ http://www.facebook.com/groups/ecobg/