Полетът се провежда на 12 април 1961 година с космическия кораб „Восток 1“, който извършва пълна обиколка около Земята.
След космическия полет Гагарин придобива световна известност и получава множество медали и отличия, сред които Герой на Съветския съюз - най-високата награда в СССР. След полета с „Восток 1“ Юрий Гагарин е част от резервния екипаж на „Союз 1“, който се разбива при приземяване. Заместник-директор е на Центъра за подготовка на космонавти край Москва, който по-късно получава неговото име.
Гагарин умира при катастрофа с пилотиран от него самолет през 1968 година.
На 3 март 1960 г. със заповед на главнокомандващия на ВВС Константин Вершинин е зачислен в групата на космонавтите. На 11 март започва тренировки. Отначало групата е от 20 млади летци. Ръководител на космическата програма е Сергей Корольов. От тях са отделени 6, които са подготвяни по програма, различна от останалите. Четири месеца преди полета е взето решение той да бъде първият космонавт. Негов дубльор е Герман Титов.
Първият космонавт трябва да е с отлична подготовка и да стане лицето на съветската държава, достойно представящ я пред света. Гагарин притежава точно тези качества и това е сред определящото при избора му за първия полет. Последната дума има Никита Хрушчов, по това време първи секретар на управляващата в СССР комунистическа партия КПСС. Когато му показват снимките на първите космонавти, без колебание той избира Гагарин.
Новината мълниеносно обикаля целият свят. След 2 дни е тържествено посрещнат на Червения площад в Москва пред десетки хиляди ентусиазирани хора, дошли да го видят. За този си полет е награден със званието герой на Съветския съюз и е издигнат в чин майор, а датата 12 април от 1962 година започва да се чества като международен ден на авиацията и космонавтиката.На 12 април 1961 г. в 9 часа и 7 минути (6 часа и 7 минути по Гринуич) московско време Гагарин излита от космодрума Байконур на космическия кораб „Восток 1“ с ракета носител Р-7. Първите му думи в открития Космос са „Поехали !“. Позивната на Гагарин е „Кедър“. Корабът прави една обиколка около Земята, с продължителност 1 час и 48 минути и се насочва за приземяване в Саратовска област. Тъй като системите за приземяване на „Восток 1“ не са били достатъчно изпробвани, на височина 7 километра Гагарин взема решение да катапултира и да се приземи с парашут. Приземяването е успешно извършено близо до спускаемия апарат.
В края на април 1961 г. започва своите задгранични посещения, които продължават две години. Посещава над 30 страни и се среща с хиляди хора. Крале и президенти, политически дейци и учени, артисти и музиканти считат за чест да се срещнат с него. Награждават го с ордени,медали, дипломи, избиран е за почетен гражданин на градове от Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка. По време на своите пътешествия обикаля света три пъти. Юрий Гагарин е автор на книгата „Пътят към космоса“, 1961 г.След полета на „Восток 1“ Юрий Алексеевич Гагарин става най-известният човек на планетата. 108-те минути в Космоса променят неговия живот завинаги. За него пишат вестниците във всички държави. Всички съветски ръководители искат да се срещнат с него и в продължение на 3 години това заема една голяма част от живота му. Под натиска на роднини, приятели, министри, маршали и академици често му се налага да вдига наздравици и да пие „до дъно“ за дружбата и любовта. При много ситуации той като по чудо избягва тежки нещастия или смърт[5]. Юрий има силен характер и стоически издържа изпитанията, но този живот оказва влияние - той качва 8-9 килограма, престава да се занимава със спорт и става ясно, че само една нова подготовка за космически полет може да преустанови този процес[6].
Първата му задгранична командировка е в Чехословакия. Лети на обикновен Ту-104 в Прага. Пътниците разпознават Гагарина и се втурват към него за автографи. А командирът на екипажа П. М. Михайлов го кани в пилотската кабина и му дава да управлява щурвала. В Чехословакия Гагарин посещава заводи и предприятия, а правителството го удостоява със званието Герой на социалистическия труд на ЧССР.
Във Финландия пребивава два пъти — в 1961 и в 1962 г.Следващата му спирка е в България. Преди приземяването в Софии български летци го посрещат с почетен ескадрон от изтребители[7]. Посещава няколко български града, между които Пловдив, София,Бургас и Стара Загора[8]. Става почетен гражданин на Пловдив и София. В Пловдив носи цветя на паметника Альоша.
В юли 1961 г. Гагарин пристига в Англия по покана на профсъюза на летците. Посещава Манчестър и главната квартира на профсъюза. Там му връчват диплома за почетен летец на Англия. Получава и златен медал от фонда за развитие на космоса и се среща с ръководството на страната, с министър председателя и кралица Елизабет II. Въпреки нарушаване на етикета, кралицата се снима с него с обяснението, че той не е обикновен, а небесен човек. Само през 1961 година Гагарин посещава Чехословакия, България, Финландия, Великобритания, Полша, Куба, Бразилия със спирка на остров Кюрасао, Канада със спирка в Исландия, Унгария, Индия, Цейлон (днес Шри Ланка) и Афганистан.
В началото на 1962 г. Гагарин, по покана на вице-президента и главнокомандващия на въоръжените сили на ОАР маршал Абдел Хаким Амер посещава Объединената Арабска Република Египет, където остава 7 дни. Президентът на страната Гамал Абдел Насър го награждава с най-висшия орден на страната.
В септември 1963 година Юрий Алексеевич Гагарин пристига в Париж, където участва в XIV Международен астронавтически конгрес.
Няма коментари:
Публикуване на коментар